Мастни киселиниКозметика и фуражМастните киселини могат да бъдат наситени (само единични връзки между въглеродните атоми), мононенаситени (с една двойна връзка) и полиненаситени (с повече от една двойна връзка, обикновенно през -СН2– група). Те се различават по количеството въглеродни атоми във веригата, а също така по количеството и конфигурацията на двойните връзки в случая със ненаситените мастни киселини. Можем условно да ги разделим на низши (до седем въглеродни атома), средни (осем–дванайсет въглеродни атома) и висши (с повече от дванайсет атома). Карбоновите киселини, започвайки от маслената (С4) се смятат за мастни киселини, но получените от животински и растителни мазнини са изградени от осем и повече въглеродни атома (каприлова киселина). Числото въглеродни атоми в естествените мастни киселини обикновенно е четно, което е резултат от биосинтеза с участието на ацетил – кофермента А. Голямата част от мастните киселини се съдържа в растителните масла получавани от различни семена. В маслото на някой определени растения се съдържат редки мастни киселини във висок процент. Ценни или незаменими са тези киселини, които не се синтезират в човешкия организъм. Такива например са мастните киселини съдържащи двойна връзка на отстояние девет въглеродни атома от карбиксилната група. Освен като хранителна добавка Е570, мастните киселин се използват в козметичната и химическата промишленост, като стабилизатори и пеногасители, натриевите и калиеви соли на висшите киселини се използват в производството на сапуни и ПАВ. Задължително условие за производството на висококачествен биодизел е използването на растителни или животински мазнини с постоянно качество, съответстващи на критериите за входящ контрол. В процеса на подготовка на маслата се отделят субпродукти, съдържащи мастни киселини и техните натриеви соли. След обработка те се преработват до търговски продукт – мастни киселини, годни за употреба в различни направления – козметика, фуражи, технически цели. |